Ерих Мария Ремарк

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

____________________________________


Ето и някои цитати

Черният обелиск

   Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.


   — Непременно ли трябва да изпитвате самоуважение?
   — Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение.

   Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.

   Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.


Трима другари

   Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.

   Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.

   Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.

   Завършените жени омръзват лесно. Ценните - също. Отломките - никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.

   За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде шегобиец.

   Който е сам, не може да бъде изоставен.

   Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.

   Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.

   Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува.

   Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.

   Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.

   Смел е само оня, който познава и страха.

   Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.

   Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.