Тери Пратчет

Тери Пратчет е британски писател и най-продаваният автор във Великобритания за 90-те. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за Света на Диска. До декември 2007 г. е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика.

В момента Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 печели медала Карнеги за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”. През 1998 г. на Пратчет е присъден орден на Британската империя „в служба на литературата”. В добавка е посветен в рицарство през 2009 г.


Роден е в селото Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, Великобритания на 28 април 1948 година. От 1959 г. учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ „The Hades Business“ е публикуван в училищното списание през 1961 г., а през 1963 година — в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ (The Carpet People) е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ (Discworld) — „Цветът на магията“ („The Colour of Magic“) излиза през 1983 година. Оттогава издава средно по две книги на година.

Романът „Пирамиди“ е награден с британската награда за фентъзи. През 1998 г. е отличен от английската кралица заради постижения в литературата.



_________________________________________



Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

   ...като актьорите. Сещаш се. Непрекъснато играят роли. Изобщо не живеят в реалния свят. Сякаш е една голяма приказка...

   — Добре, де - настоя плъхът, - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе?
   — Кое, зеленото мехуресто нещо ли?
   — Не! Онова дето е зад ушите ти!
   — Имаш предвид розовосивкавото нещо ли?
   — Не бе! Невидимото нещо!— Отде да знам? Никога не съм виждал невидимото нещо!

   ...ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.
   — А ако приказката ти не става?
   — Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става.
   — Звучи тъпо.
   — Ха, виж го ти него! Ти си само едно лице в чужда сянка...


Чудовищна команда

   Вие сте моите мъъънички момченца-или не,според случая-и аз ще се грижа за вас.

   И идният ден бе страхотно голяма риба!

   Всичко е лъжи. Просто някои са по-хубави от другите, това е всичко. Хората виждат онова,което

си мислят, че виждат. Дори аз съм една лъжа. Но успявам да я пробутам.


Нощна стража

   — Капитане, знаеш ли накъде изби всичко това?
   — Уверен съм, че ще ми обясните, сър.
   — Да, Том, ще ти обясня. Изби на „политика“, Том. Ние сме войници. Политиката е за висшестоящите.
   — Прав сте, сър. Браво, сър!
   — Намери някой лейтенент, който е бил по-ленив наполедък, и го прати да каже на техни светлости.
   — Не е ли малко жестоко, сър?
   — Естествено. Щом опряхме до „политика“.


Крадец на време

   Не се е случвало неин ученик да каже, че кучето му е изяло тетрадката за домашна работа. Кучето по-скоро носеше молива в уста и гледаше жално докато детето не си напише домашното.

   Понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да владеят практическите умения.

   Обикновено метачът се погаждаше с хората в обратнапропорционална зависимост с важността на тяхното положение.

   Условието беше в сила толкова отдавна, че повечето членове смятаха тези седемдесет и пет минути за единствения период през денонощието, когато на жените е разрешено да съществуват. Следователно всяка жена забелязана вклуба по друго време, беше заблуда на въображението им.

   Никак не е лесно да поддържаш връзки с хората, ако някаква частичка у теб ги вижда като временен сбор от атоми, които ще са се пръснали след няколко десетилетия.

   Някои типове са готови да направят всякаква идиотщина от чисто любопитство какъв ще бъде резултатът. Ако сте сложили голям превключвател в дъното на затънтена пещера и сте написали на стената „Превключвател за края на света. МОЛЯ, НЕ ПИПАЙТЕ!“, боята дори не би успяла да изсъхне.

   Извинете, гошподине, но никой Игор не „проверява методи“. Вържи го на операционната маша и го прашни с една хубавичка мълния, това е нашият девиз. Така ше проверява.

   Сюзън беше способна да лиши от самообладание и планински ледник.

   Игуменът бе сложен на високото си столче и съвсем наскоро бе оплескал с пълна лъжица полезна храна старшия си помощник, който пък се усмихваше с вида на човек, чийто пост зависи от доволния му вид, докато по челото му се стича боровинков крем.