9,99

Авторът изисква да даде за заглавие на книгата нейната цена, а това е начин да се каже ясно и високо, че в света в който живеем, парите, са върховната цел. Издаден на 22 езика, скандалният бестселър „99 франка" предизвика фурор сред професионалната рекламна общност и сред широката публика. Българските читатели също имат възможност да се запознаят с тази рядко увлекателна, смешна, трагична и ... цинична книга!

„Животът беше превзет от сутиени, замразени храни, шампоани против пърхот и самобръсначки с тройни ножчета. Човешкото око беше изкушавано повече от всякога: изчислено е, че от момента на раждане до 18 годишната си възраст всеки индивид е изложен средно на 350 000 реклами.Човекът от Западния свят е подложен на 4 000 комерсиални/рекламни съобщения на ден."

За френския писател това не е суха статистика от продължителната му работа в рекламната сфера. Навлязъл в нейния свят на манипулация, той се отвращава от него, осъжда го и неспособен да промени сам нещата, се чувства длъжен поне да ги опише - „... Желателно е да се постараеш да бъдеш мил, но аз не искам да изопачавам истината." „В света, за който ще ви разкажа, критиката се храносмила, нахалството се насърчава, доносът е възнаграден, оплюването е организирано." Скандалните разкрития, които прави предизвикват уволнението му, а публикуването на книгата за малко да бъде спряно по съдебен път.

Фредерик Бегбеде ни разкрива добре пазените тайни на капитализма, в който живеем, а това не е по вкуса на тези, които са виновни за световната човешка мизерия.Той описва живота в една рекламна агенция. Неговият герой Октав Паранго е тридесет годишен наивен циник с професия измисляч на лозунги и с порок: кокаина."Мням, мням...толкова е хубаво да прониквам в човешкия мозък", споделя Октав.

Възниква въпросът осъзнават ли потребителите, че са подвластни на рекламата, че хората от този бранш не желаят тяхното щастие, защото щастливите хора не консумират. За тях „всичко е за продан: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз".

Фредерик Бегбеде е на мнение, че консуматорът трябва да бъде уважаван. И ако това се превърне в изискване за рекламата, тя би служила по-добре както на себе си, така и на потребителите. Стремежът му да внесе промяна в тази насока го вълнува дълбоко. "Смятам, че светът е грозен и пиша, за да го направя по-красив", а това е свързано и с желанието да бъдем по-добри. Авторът е и известен съвременнен френски Дон Жуан, който ни предлага книга, пропита от носталгия по една романтика, от която ни е страх: „Ти си като вятъра, който кара цигулките да свирят и отнася надалече парфюма на розите". Изграден от противоречия романът е смешен, забавен и приятен за четене.

Какво мисли самият той за творчеството си, за писането въобще:

„Мисля, че писането е нещо като гняв. Всичките ми книги разказват за катастрофите в моя живот. Написах книга за нощния живот в клубовете, защото започнах да мразя дискотеките. Написах книга за жена ми, защото тя ме напусна. И сега последната ми книга е за рекламата, в която работя от 10 години и също намразих. Бих казал, че главният източник на енергията ми идва от гнева и бунта. Не казвам, че с всеки артист е така, но това е моят начин. Започвам да работя, когато съм нещастен. Това състояние на неудовлетворение и този гневен начин да виждаш нещата може да ме прави идеен, или ме кара да работя."