Фредерик Бегбеде

Фредерик Бегбеде /Fre'de'ric Beigbeder/ е френски писател роден на 21 септември 1965 г. в Ньой сюр Сен.

Произлиза от буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастение (Christine de Chasteigner) е преводач на романи от стила на Барбара Картланд. Баща му Жан-Мишел Бегбеде (Jean-Michel Beigbeder) работи в трудова агенция за набиране на висши кадри. Има брат Шарл (Charles) който се занимава с бизнес.

Фредерик Бегбеде е учил в престижните парижки лицеи Монтен (lyce'e Montaigne) и Луи-льо-Гран (lyce'e Louis-le-Grand). После се дипломира от престижния парижки институт за политически науки (Institut d’e'tudes politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации.

През 1990 г. публикува първия си роман : Мемоари на един откачен младеж (Me'moires d’un jeune homme de'range'). В професионален план става член на рекламна агенция в Париж. Работи паралелно в областта на литературната критика в големи френски списания (Elle, Paris Match, VSD, Voici) и по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През 1994 г. издава втория си роман : Ваканция в кома (Vacances dans le coma). Същата година създава литературната награда le prix de Flore (наградата Флор) по името на известно парижко кафе. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек (1996 г.) и Амели Нотомб (2007 г.).

През 1997 г. романът Любовта трае три години (L'amour dure trois ans) завършва цикъла за героя Марк Мароние (Marc Marronnier).

През 1999 г. излиза сборникът новели Разкази под екстази (Nouvelles sous ecstasy).

През 2000 г. публикува най-известния си роман 9.99 лв. (99 francs преименуван 14,99 euros, а после 6,20 euros). Тази творба е ярка критика на света на рекламния бизнес и е причина да бъде уволнен от фирмата, в която работи. До ден днешен 9.99 лв. е продаден в повече от 380 000 екземпляра по света.

След това Фредерик Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване Книги и аз (Des livres et moi) по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През началото на 2003 г. Фредерик Бегбеде е назначен за издател в издателската къща Фламарион (Flammarion). До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги преди да напусне.

Последните му романи са : Windows on the world (2003 г., получил френската литературна награда Interallie' същата година), Егоистът романтик (L'e'goi"ste romantique, 2005 г.) и Помощ прощавайте (Au secours pardon, 2007 г.).

Към края на 2007 г. във Франция излиза филма 99 франка (99 francs) по книгата на Фредерик Бегбеде. Главната роля на героя от романа изпълнява Жан Дюжарден (Jean Dujardin).

През януари 2008 г. Фредерик Бегбеде е арестуван за притежание и консумация на кокаин в Париж, но бързо излиза на свобода.


_______________________________________



Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти. …Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.

Попаднах на Ана-Мария, млада германка, братовчедка на Хабсбургите… Последвах я във френския парк, а когато се върнахме, за моята родина беше отмъстено.

Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.

Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си.

От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което в последствие трябва да отучвам.

Животът е сайтком: поредица от сцени, които се развиват сред едни и същи декори, с почти същите действащи лица и чийто следващ епизод очакваш с нетърпение, белязано от известно затъпяване.

Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш,че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си.

Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.

И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот.

В крайна сметка има много други начини човек да се бори с действителността, освен да изпада всяка нощ в кома... В смисъл по-опасни начини.

Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят.

В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.

Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно.